I
Играта е първата от трите вида дейности (игра, учене и труд), които съпътстват живота ни. През детството тя ни доставя удоволствие и радост, чрез нея се научават важни уроци за живота.
Макар играта, да се счита за дейност принадлежаща на детството, тя продължава да съществува и в училищна възраст. Там тя се превръща в инструмент за социализация и интеграция на детето или юношата в живота.
Тя трябва да присъства и в живота на възрастния човек, въпреки предубеждението, че това са детинщини. Играта при възрастният човек може да му даде свободата да изрази себе си, да помечтае, да се види в друга роля различна от тази която заема например на работното си място или вкъщи.
Играта е начин да учим през всички етапи от живота. Тя е актуална както за детството, така и за зрелостта. Тя ни дава възможност да се забавляваме, учим, социализираме и разтоварваме. Ползите от игрите се неизмерими и неоценими във всеки етап от живота на човека.
II
В детството си ние играем за да се забавляваме, такъв би бил възможният отговор на детето на 3, 6 или 10 години. Обаче със забавлението се случват много други неща докато детето си играе. Например в ранното детство детето си играе с предметите. То има за цел чрез манипулирането с тях, да опознае правилата за тяхното използване. По късно когато детето навърши 4 години играта постепенно се променя от усвояването на правилата, тя се променя към игра свързана с други деца. Играта става динамична гоненица, криеница, игра с топка, катерене и т. н. движенията с тялото стават водещи. Тук се появява за първи път ролевата игра т. е. децата започват да изиграват роли и отношения, които са наблюдавали от живота на възрастните. Например старата игра на машинист, кондуктор, продавач и др.
Със ставането на 7 а понякога и на 6 години започва училищната възраст. С това се смята, че детето е готово да премине от типа дейност игра в типа дейност учене. Но това не винаги става бързо и безпроблемно. Играта все още е необходима както на детето да усвои учебния материал по-лесно, така и на учителя за да предаде по добре материала си. Детето в началното училище може по-бавно да се приспособи към ученето, без то първоначално да е представено под формата на игра.
През юношеството играта може да придобие много сложни правила, наподобяващи реални ситуации от живота на възрастния. Например каране на кола, флиртуване с противоположния пол и др. Тази вид игра има за цел да подготви юношата за социалните отношения на възрастен.
Възрастният човек по принцип не играе, но в определени случай играта при възрастния човек може да даде успокоение, удовлетворение, може да го направи по щастлив и креативен. Нека си представим един човек от, който се очаква да е сериозен и делови в работата си. От него не очакваме да проявява бурни емоции. Чрез играта такъв човек би имал възможност да промени начина си на поведение и да се предпази от прегаряне. Той би могъл да се види в друга светлина и да преосмисли поведението си.
III
От раждането децата започват да вървят по пътя от пълна зависимост от възрастния до напълно самостоятелни личности в края на детството. В постигането на независимост родителите трябва да подкрепят децата си, затова и в ранните им години играят с тях.
Първите игри между майката и бебето напр. буба лази, куку-дзяк, песничките и т. н. подкрепят детето да изгради връзка на доверие с майката, а по късно този етап поставя основите на взаимоотношенията с околните.
След младенческата възраст детето е проходило и проговорило то използва тези нови умения и играе по друг начин. Вече шансовете ни да се присъединим към играта му са по-малки. То експериментира с предметите, започва да тича, да скача. Възрастните могат да се включат в играта му като споделят неговите фантазии и по този начин му покажат за какво служи това или онова или как да се държи в дадена ситуация или какво се прави в дадена професия. От началото на юношеството играта с юношата става невъзможна и неуместна. Вече се създават сериозни отношения с възрастните с цел приемането на юношата в света на възрастните.
В. Игри за възрастни. Какви може да са те?
Игрите са хубаво нещо те развиват креативността, мисленето, карат ни да изпитваме емоции на радост и удоволствие. Помагат ни да се разтоварим от тежкото ежедневие и не на последно място могат да ни направят временно други.
Поради тези причини игрите трябва да присъстват в живота на зрелия човек. Дали за него това ще са компютърните игри, вид спорт, посещаване на клуб по интереси, занимания в градината или нещо друго няма значение. Важното за човека е той/тя, да успее да се наслади на преживяването.
Тук е уместно да посоча книгата на Адам Блатнер “The art of play” в която авторът разглежда ползите от игрите и споделя за вид ролева игра при възрастните.
Игрите са важна част от нашия живот.