Резюме: Статията е посветена на детското развитие. Засегната е темата за общуването с детето и са дадени съвети.
I
 |
Всеки човек през живота си би трябвало да е създавал приятелства, да е бил отговорен за друг човек и да е имал връзка с любим такъв. Тези връзки са от особена важност защото те изграждат Аз-а, а той не може да съществува без отношение Аз – Другия. По този начин започва да се изгражда личността.
Първият човек с когото бебето има връзка е майката. Точно тогава започват да се изграждат отношенията с хората и характера на детето. Бебето се стреми към контакт с нея и чрез усмивката си (социална усмивка) започва да изгражда отношения с майката. Тя на свой ред реагира по някакъв начин на тази усмивка. Погледа на майката, нейното отношение към детето ѝ представляват едно социално огледало в което се оглежда детето и се създава личността му. По-късно с порастването ролята на социално огледало започват да играят: бащата, роднините, приятелите, учителката в училище и т. н.
Умението и разбирането, как да общуваме с децата, смятам е жизнено важно. Та нали родителите са първия досег на малкото същество със света, те са първите хора от които то зависи и първите му приятели. Като общуваме с детето ние го изграждаме като личност. От родителите зависи в началото в каква личност ще се превърне то.
Първоначално общуването с бебето се осъществява чрез погледа между майката и него и чрез основната му дейност сученето. В този период майката може да изпита привързаност към детето си, а то да получи усещане за подкрепа и доверие. Задоволяването на потребностите на бебето от кърмене, пеене, люлеене и игри изграждат в по късна възраст отношения на доверие към другите хора, а неглижирането на общуването с детето в този период води до недоверие към хората по нататък.
С порастването си детето започва да разширява социалния си кръг и от това общуването с него се променя. За родителите остават удоволствието, научаването от детето на нови неща от неговия живот, а за детето остава създаването на самостоятелност, увереност, любов към труда, да открие себе си и т. н.
Но възрастния смята себе си за авторитет и не винаги иска да общува с детето. Това му решение е породено от сериозността и сложността на неговия живот. Въпреки това, ако той се пречупи и промени може да преоткрие себе си, да си спомни за детето което е бил и да стане по щастлив.
II
Отношенията между хората са винаги сложни, те са свързани с ролята която играем в живота за себе си и другите. Тя може да е роля на експерт т. е. на авторитет, може да е на невежа – неразбиращ, човек който трябва да се научи. Съществуват и още много други отношения, но тук искам да се спра на отношенията дете и възрастен. Последните по традиция са свързани с йерархия в тях. Възрастният е авторитета който детето трябва да слуша и уважава. То трябва да му се подчинява и да го слуша. От друга страна детето е личност, която трябва да се уважава. То има своите потребности, своите емоции и своите идеи и мисли. Заради това отношенията между деца и родители не винаги са хармонични.
Ето няколко съвета, как да общуваме с
детето в различните му възрасти.
1. Докато детето е в младенческата си възраст говорете му, пейте, люлейте го, усмихвайте му се. Изследвания са показали, че децата в тази възраст се привързват по-силно към хората, които си играят с тях, а не с тези които ги обгрижват материално.
2. След втората до края на четвъртата година детето се променя, то започва да скача, тича, експериментира с предметите. Това е времето в което то е най-възприемчиво за правилата. Показвайки му например за какво служи това или онова ние можем да увеличим неговия категориален апарат.
3. Следващия период от детството, четири до седем години детето играе игри с връстниците си, то проявява фантазия и понякога ни се струва че иска да изпита спокойствието ни. За да ни чуе детето на тази възраст ние трябва да застанем на неговото ниво, но не да се вдетиняваме. Добра стратегия е да говорим на детето от неговата височина т. е. да застанем на неговото ниво на очите.
4. В началното училище детето е изправено пред редица новости и трудности: да се съобразява с учебния график; да намери общ език с връсниците си; да внимава в час и др. В тази възраст детето може да е ученолюбиво или не. Отношението към ученето до голяма степен ще определи характера, дали детето ще е трудолюбиво или мързеливо. Родителите трябва да насърчават любознателността на детето, чрез книжки, списания и кръжоци.
5. През юношеството детето постепенно започва да става възрастен. Това води до постепенно изравняване на отношенията родител-дете т е. отношенията стават равнопоставени. В тази възраст е добре, да дадем известна свобода на юношата да експериментира със социалните роли.
Общуването е процес между двама или повече души. В него ние даваме от себе си но и не губим от себе си, а се обогатяваме. Когато контактуваме с детето или юношата ние го изграждаме като личност, както и то или той ни променя.